Малко да поговорим за нещата от живота.
Какви ли мисли мога да имам в 1:50 сутринта?
Отново безсънието ми пречи на тялото ми да се стовари върху, така или иначе никак неподходящото легло за него. За живота ... ясно е, че ще се пише за него ( или поне за мен е ясно ). Планове. Цели. Мечти. Желания. Пориви. Всеки ги има и може би и всеки ги следва, но се чудя .... колко биват следвани.
Всеки ден се събуждаме и заспиваме. Еднообразието завладява ежедневието ни и често ни пречи да градим и да се изграждаме. Мисълта ми е .... дали плановете са така важни за нас. Аз всеки ден си правя планове и създавам мислен път в главата си, по който ще минавам през деня си, но често не се осъществява. И въпреки всичко в края на деня аз пак съм удовлетворена. Дали идеята всъщност не е да усетим изненадите, които са вплетени в дните ни?
...
Само, че .... не всеки има очите да ги види, както и силите да си усети.
Времето винаги е крачка пред нас. Само, че миговете са в нашите ръце! Можем единствено да отворим сърцата си и всеки ден да се вглеждаме в малките неща, за да можем да усетим света така както е предназначен да го усещаме, така както е предназначен да го виждаме.

Часът е 1:56 и може би е крайно време да се опитам да поспа малко, че утре пак съм на работа. Не знам какво ще стане утре, но знам със сигурност, че ще търся именно тези малки съдбоносни моменти, в които ще мога да почувствам сърцето си. Защото .... ако им се отдадеш и ги последваш ще усетиш истински живота в себе си. Казвам го така сигурно, защото познавам човек, който благодарение на тези съвсем случайни жестове, които се спускат всеки ден в дните ни,  в момента е част от моят живот и съм истински жива.

2:00 часа. Натискам "публикуване", спирам музиката, изгасям лампата и затварям очите си.
Не се страхувайте да усетите живота в себе си - знаците ... следвайте знаците.