ПИСМАТА МИ ДО ТАТИ ....

[ ПЪРВО ПИСМО ]

Здравей, тате!
Как си? Всичко наред ли е при теб? Много ми липсваш! И на всички останали ... много.

В университета нещата са добре вече, справям се. Не им се давам на тия по-горните. Няма да се ядосвам. Нали си ми казвал, че не си заслужава. Аз вече започнах да те слушам, ама тебе те няма да ме видиш сега. Нищо! Аз няма да спра. Усмихвам се и по-често. Нали ми казваше, колко съм красива, когато се усмихвам. Реших, че искам винаги да бъда красива за тебе. Сега по-често се отбивам в баба да я видя и в стаята ти да вляза, да поседна и тебе да видя, да си почина, да помисля, нищо че не те виждам. Паля цигара, за да я изпушим заедно, но все догаря без тебе. Оставам и да спа тук. По-често идвам ... много по-често и те чакам да отвориш вратата, да ми се усмихнеш и да ме целунеш – като всеки път. Чакам те. Знаеш, че няма да спра.

Скучно ли ти е там? Цигари да пушиш дават ли ти? Песни има ли, а филми? Не спираш да гледаш телевизора, нали? Само да не им одимиш живота и на тях, както твоя одимяваше, че може да ти се скарат. Ама нищо! Да ти се скарат, да ти кажат да се махаш от там ... тъкмо ще си дойдеш. Вицове разказваш ли им всеки ден, че те не те позанват, ама ще те заобичат с твойте вицове. Сега някой като ми разказва виц и не искам да го слушам. Странно ми е, че не си ти. Не са ми смешни ... никой не може като тебе да ги разказва. Опитвах пред огледалото ... никакъв ефект. Ама ги изслушвам и им се смея, от уважение. Какво да ги правя ... те не ме знаят как се чувствам.

Ето .. напълниха ми се очите, а исках само да ти се усмихвам и хубави работи да ти пиша. Ама какво да направя ... липсваш ми! Хайде, ела си ... няма да ти правя забележки, че пушиш толкова и ще видиш, колко ще те слушам. По-често ще ме виждаш. Обещавам!

Не можах да те прегърна като си тръгнах последния път, ама и ти не можа, а да знаеш как исках ... нищо! Аз знам, че ще се върнеш да ме прегърнеш. Липсваме ли ти тук - децата ... семейството? Знаеш ли, колко често те споменаваме и се смеем и ти се радваме. Ела и ти с нас да се смееш, че гласа ти не се чува. Телевизора не го пускам. Все така изключен си стои. Само с тебе гледах. И концертите на твоите любими групи не мога да си пусна да слушам. Няма те да ги коментираме и да си представяме, че сме там ... на сцената. Тази мечта вече няма какво да я искам. Без тебе там няма да е същото. Знаеш ли ... от време на време паля цигара, ама ти си виновен! За тебе се сещам като я паля ... ама мога ли през 5 минути да паля? Не мога! За това рядко си паля ... нищо, че искам постоянно.

За любов няма да ти говоря! Беше прав! За това винаги си прав! И съветът ти беше точен! Знам, че ми се извини, когато ми го каза, защото ме заболя, но винаги си ми казвал истината. Благодаря ти, че ми беше приятел. Е, усетих се. По-добре късно, от колкото никога, нали? По-добре ми е сега! Вече не звъня и не му пиша. Казвал си ми, че той не заслужава и е така – не заслужава!

Шкафа с лакомствата ти, който беше пълен сега се изпразва – няма кой да го пълни. Всеки път, когато си взема нещо от там и имам чувството, че си отива късче от тебе. Не искам да си отиваш! Ама пък как да не си взимам, нали за нас ги купуваше нещата ... ти не би позволил да ги изхвърлим!

Сега и празници идват, ама преди тях рожденият ти ден. Ще си дойдеш ли за него поне? Всички ще се съберем и да не дойдеш, ама по-добре ще е ако си тука и ти с нас. Много ще се радваме и телевизора ще пуснем, а цигара няма да запаля! Ела си ...

Не си лягам рано, че като стане вечер  и едно такова меланхолично ми става. И трудно заспивам. Рано ставам. По малко спа. Знаеш ли, колко много искам да си почина, да поспа. Душичката ми не иска да си легне – липсваш й. Да не ми се сърдиш на мене за нещо или на някой друг? Ако е така .. извинявай! Грешки повече няма да правя!

Много се промениха нещата, от както си тръгна, но аз съм си същата само малко по-силна. Всички се промениха и хората, и времето, и дните ...

Хайде, аз ще спирам да ти пиша, че имам да уча, а нали знаеш ... голяма гордост е. Уж. Само ние си знаем.
Пиши ми и ти, когато искаш, колкото искаш. Веднага ще ти отговоря! За тебе време винаги мога да намеря! Много ще ме зарадваш и сълзи от щастие ще имам в очите си, а не като сега ... от тъга.

Пак ти казвам, ако има нещо .. извинявай. Ела си. Ще се съберем за Коледа, всички ще дойдем и много храна ще им, и всички ще ядем, ама няма да спрем да ядем!

Усмихвам се за тебе тате ... надявам се и ти да се усмихваш там. Сигурно ги забавляваш. Да се радват. Късметлийци!
Обичам те!

Липсваш ми! Пак ти казвам, ако ти омръзне там .. ела си. Вратата за тебе не е спряла да бъде отключена.

_______________________ ;;;; ______________________

[ ВТОРО ПИСМО ]

Тате, здравей !
Мина време и не спирам да те чакам да ме прегърнеш и да ми се усмихнеш ... повече от 50 дни вече, а ти не идваш ... дори и знак от теб няма ...
Знам, че няма да си дойдеш, но душата ми те чака, надеждата ми не умира, вярата ми те вика.
Не съм наивна .... просто не ми се иска да пораствам още толкова, да поема по този път, да приема, да усетя тази самотна сила, която ще ме извиси над нещата по-рано от желаното. Не искам, но кой ме пита?!? Никой! 
Няма вече нищо .. шкафа е празен и сърцето ми също, а ти ..ти си над мен така обширно. И към небето като погледна се усмихвам, очите ми блестят като фар, звездите, които се отразяват там така силно, блестят и те виждам, макар и за кратко, макар и за един миг - ти си там, усмихваш ми се, махаш ми ... пращаш ми целувка и премигам ..няма те, но усещам топлината ти, която си ми пратил, усещам и теб макар и така хладно, така далечно. Тук си ... не в сърцето ми, а до него, защото си част от него!
Уморена, както винаги в този късен час, стоя и се взирам в светлия дисплей на лаптопа си, мечтая без усмивка и слушам твоите .. нашите песни ... късно е - какво очакваш да правя !?! Е, да .. повечето хора спят, ама аз как да заспя като те виждам с тая широка усмивка пред мене !?!
И чашата ми с бира пресъхна, и очите ми пресъхнаха .. по-сухи от пустиня..оазис няма, а вратът ми ще се счупи да го търси, но уви . напразно.
... Поздрав със следващата песен за теб .. точно тази, която най-много на тебе ми напомня. Ти ми я показа. Ех, колко песни си ми показвал, а тази бива ли така все едно тебе да чувам, да виждам, да чувствам.
Липсваш ми ..... страх ме е, че така ми липсваш. Знаеш ли ... понякога те виждам и имам чувството, че си точно до мен, а знам, че не си, но те чувствам и те виждам ...
Онзи ден Ина беше с торбичка като твоята ( помниш ли ? от тези, които само ти носеше ) ... смешно е, но си помислих, че от теб я е взела, че с теб се е срещнала .... дори я попитах кога ... 

Няма да си дойдеш, нали ? А аз те чакам .. ние, всички те чакаме ! 
Знаеш всичко, което ти е необходимо да знаеш (: 
Няма повече да те притеснявам .. въпреки, че знам, че не го правя .. хаха... даже не знам, защо ти написах това...
Не ме е страх, че те няма ............. страх ме е, ТАТКО, че с мисълта, че те няма трябва да живея ... че няма как да те прегърна и ти да ме прегърнеш. Децата ми няма да те видят ... не остана време за нищо, а толкова много имахме ...

Лека нощ .... пък може и случайно да си легна по-рано днес, защото съм ти писала.
Обичам те, тате ...... и знам .. няма да се върнеш 

отново от твоята най-малка дъщеря - Бори ...

_______________

От както си тръгна ....

Когато не мислех и не се сещах за миналите моменти, от съвсем скоро докоснали сърцето ми, всичко беше наред - усмивката беше на лицето ми, гласът ми се чуваше и аз самата си го чувах, настроението ми радваше... Но когато за миг спирах и поглеждах в една точка, всички настоящи спомени се стоварваха върху глава ми, случките и историите бяха тъй реално застанали пред очите ми, че имах усещането, че мога да ги докосна. Тогава сърцето ми бавно туптеше, пулсът ми забавяше, а дишането ми леко прекъсваше малко по-малко...губех се в тези сиви абстрактни лица и тела, толкова дълбоко потъвах в тях.
Цялата настръхвах и от очите ми капеха солени сълзи, прозрачни и пълни с цветове, които си отиваха. Отиваха си от мен и от този свят и с всеки изминал ден те ставаха все по-бледи, все по-прозрачни, все по-малки ... Прегръщах се сама във вече от много време безсънните ми нощи и се успокоявах денонощно. Със затварянето на очите си един и същи поглед хиляди пъти ме гледаше, едни и същи ръце хиляди пъти докосвах...хиляди пъти един и същи човек.
От тук нататък в живота си ще бъда още по-силна, но се моля всичко да свърши по-скоро и само цветното да ми остане, само скъпите усмивки да си спомням, истински душата да докосвам, че тоя пуст мрак направо ми повдига още повече буцата залепнала ми на гърлото. 
Обичам те татко! От сърцето ми не ще си тръгнеш никога! 
Обичам те ...

_______________ *** ______________

[ ДО МАМА И ТАТИ ]

Здравей!
Няма да споменавам името ти или да споделям кой си за мен, или да пиша какво място си заел в сърцето ми...
пиша ти, защото искам да знам как си, какво правиш, как минават дните ти.
пиша ти, защото ми липсваш, защото случайно пак на плейлиста ми почна песен, която ти ми показа. Песен, която само за теб ми напомня....както и още няколко в листа ми "Песни от теб".
пиша ти, за да ти напомня, че още ме има, че още ни има ... нас всичките, които те обичаме и си заел сигурно място дълбоко в сърцата ни.
пиша ти, защото не мога с думи да ти говоря, а само с букви, които създават думи и образуват изречения, които да ти изпратя ... по пощата .. мислено.
пиша ти непосредствено след работният ми и учебен ден ( така тежък днес ).
пиша ти без повод - нима ми е нужен.
пиша ти, защото те видях в съзнанието си да се усмихваш. Казах си, че си добре и се раздаваш...за някой друг. Някой, на който завиждам.... смирено.
музиката, която чуват ушите ми, се запечатва в съзнанието ми без да го искам. Понякога осъзнавам, че те няма... но само понякога.
Гледах снимки на щастливи момичета, които се женят и прегръщат бащите си. Така се зарадвах, но само за тях и за всички, които имат честа да могат да се радват на такъв съкровен момент. 
МАМО .... обичам те. Ти си ми по-ценна от всякога. Искам да знаеш това. Надявам се и да го показвам с всеки изминал ден все повече. Надявам се да го знаеш и чувстваш. Надявам се да го виждаш. Обичам те. Благодаря ти, че те има. Благодаря ти, че винаги си била до мен и си ми помогнала да се изградя такава каквато съм!
Тате .... теб не мога да прегърна. На теб да ти благодаря - също не мога. Ти ми беше приятел. Знам, че ме обичаше и зная, че направи всичко по силите си да ми покажеш обичта си - макар и по начин, по който само ти разбираше. Благодаря и и на теб, че ми помагаше когато имах нужда, когато бях слаба, когато бях сляпа.
БЛАГОДАРЯ ВИ!
Спомням си твърдоглавието и егоизма. Спомням си и тежките дни. 
Спомням си, че бях малка ........... и бързо пораснах, защото живота не пита.
Та ... пиша ти, защото те препознах преди известно време, а зная, че те няма, а те видях с очите си..пред очите си.
Тате, обичам те - макар и да те няма вече...
Мамо, обичам те - и няма да те пусна...

p.s. пращам ви по една усмивка, която да стопли душата ви, да ви накара да се усмихнете.

p.s.2. децата не избират родителите си, но те избират как да се отнасят към тях. Не забравяйте, че няма нищо вечно и си спомняйте понякога в малките часове, че там някъде има двама души, които биха дали всичко за вас. Пазете ги и ги ценете..обичай те