ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...

"Имало едно време" ......
Така се води, че започват всички приказки, но моята не започва така .... моята започва с 
"Искам след време" .... 
...... 
"Искам след време да мога да докосна светът така както докосвам и бърша сълзите си след като са паднали от очите ми и са се разлели по лицето ми, а после тайно остатъците от тях са се стопили до устните ми. Сега осъзнавам защо ми е било солено понякога, когато съм се усмихвала.
Да го обгърна ( света ) така, както съм прегръщала любимата си плюшена играчка до задушаване и съм заспивала с нея без да осъзнавам, колко много ми пречи на съня.
Да мога да го погледна ( света ) така както виждам всяка една книга в ръцете си - нежна и беззащитна, носеща единствено само любов и животът на някой друг, който е решил да го сподели с всеки, който иска да живее още няколко животи сред своя. Да чете и да си представя мечтите, които рисува с очите си, а не с ръцете си, защото ....... не може - трудно се създават картини, когато не можеш да намериш правилните изображения. 
Да мога да обичам ( света ) така както обичам небето, природата и всяко малко нещо, което дава любов и мога да го усетя с душата си! Дълбоко в сърцето ми да се забие, така както пирон пробива стената и се изкривява, нарочно, за да не може да се измъкне от нея, да не може да се изкара...там да остане ...завинаги, до като не се срути и на нейно място не се изгради нова стена, но той ще бъде там, дори и да е само част от него...той ще бъде там, закован. 
та ........... Имало едно време едно дете, което искало след време не само то, но и всеки покрай него да обича себе си и околните и това да се предаде от човек на човек и да обиколи цялата Земя. Все му се свивало сърцето, че това е нереално желание без почва, но така и не се отказало, така и не спряло да вярва, да иска, да мечтае, да гради и да действа! Виждало, че пръска цветове покрай себе си. 
След време видяло, колко много усмивки има по лицата на хората без да има видима причина и до като вървяло към пощата, за да вземе поредните сметки, които както винаги били с нереални суми, погледнало небето, за да потопи очите си в белите облаци образуващи различни форми. Отворило очи и тогава осъзнало, колко много е направило, колко много е променило света...след като е започнало от себе си."

........

"Нека започнем да бъдем дарители, не получатели. Нека започнем да бъдем оптимисти - не песимисти. Нека започнем да обичаме не само себе си. Нека спрем да бъдем егоисти!
Нека се обичаме, защото аз ....... искам да ви обичам .... " - така ми прошепна сърцето, което не знаеше дали може да се отпусне сред толкова много безпричинно стоманено отношение.

Нека завършим приказката с: 
"Искам след време всички да се обичаме без да приемаме нищо лично..."
Борислава Сюжетна a.k.a. Борислава Панчева