ЗА НОВОТО МИ НАЧАЛО

От скоро отново усещам вдъхновението, което бях загубила в себе си. Отново имам муза да пиша и да творя, да създавам и да градя. Щастлива съм, че отново успях да се извися така над себе си и да мога да докосна сърцето и душата си.
В този малък мой блог ще публикувам за нещата от живота през моите очи. Ще пиша проза и поезия. Ще се постарая да вдигна на крак всеки, който иска и търси вдъхновение и кураж!
До като си пия от бирата и слушам музика се замислям за света и хората в него. Има толкова много омраза и злоба в толкова много хора, които са забравили какво е да обичаш и да докосваш човека до себе си, да го гледаш с чисти очи и да искаш да помогнеш .. без да търсиш нещо в замяна. Кога станахме толкова големи егоисти и започнахме да търсим само изгодата за себе си. И кога забравихме, че сами няма да се чувстваме щастливи и с пари не можем да купим нещата, които ще накарат сърцето ни да тупти и очите ни да блестят от щастие. Да, парите могат да купят много материални неща, от които битово имаме нужда, но те не могат да ни купят малките моменти, които след време ще станат големи за нас и ще ги търсим и ще искаме да ги създаваме.
Да, парите могат да ни купят нов по-голям телевизор или  най-новият модел GSM, но в замяна продаваме свободното си време робувайки на телевизията и технологията без да обръщаме внимание на хората около нас. Толкова голямо зомбиране не съм виждала. Когато бях на 9-10 години не си и помислях за телефон ..... излизах и играх навън с приятелите си, които не ме търсеха дори и по домашният телефон - ние се намирахме навън, защото имахме нашите места, където създавахме спомени. Признавам си, че вече живеем в този технологичен век, където няма как да не сме зависими от всичко, което с всеки ден се променя и създава още повече, но с всеки ден имам чувството и го виждам с очите си, че хората не само робуват на технологията, но и те самите се превръщат в роботи.
....
И тук се сещам за едно мое стихотворение, което точно се вписва в цялата история :

ЗОМБИ

Вкаменени пръсти с пожълтели крайници.

Замръзнал поглед без мисъл.

Бездушевно тяло със заспало сърце.

Отломки от спомени, но прашни.

Залязъл живот, отметнат случайно.

Дупки навсякъде в тялото - 

безпогрешно направени.

Еднообразен израз сред болката.

И хиляди такива тела се движат заспало,

и хиляди лъжливи лица със смъртта.

А усмивката нагло стои по средата

и бавно умират зомбита в мрака.

Борислава Сюжетна
( Борислава Панчева )