Сложих си днес една много елегантна моя риза, която от много време не бях обличала и се чувствам страхотно. Не знам защо, но ме зареди с огромна положителна енергия. Изключително спокойно ми е настроението. Оглеждам се около себе си и виждам как цветове започват да се сливат пред очите ми, а слънчевите лъчи предизвикаха свиването на зениците ми. Поредната отпита глътка бира, разбира се "Загорка" ( тук не е нужно да се прави онази кратка и възмутителна пауза относно различните вкусове на хората ), се изля в гърлото ми докато осъзнавах, че почти привършвам поредната чаша. Грях ми е, знам си го, ама много я обичам тая бира. Всъщност обичам много бирата. Едно питие, ако мога така да я назова, без което да си призная май не мога. Така ми се услажда на душичката. Стига толкова за това! Пак се замечтах.
Да се върна на ризата, че за нея тръгнах да пиша. Нищо абстрактно. Никак душевно. Някак без чувства. Ама пък си ме накара да си се почувствам сякаш по-добре. Може пък и да греша и мозъкът ми пак да е превключил на собствена честота, която трудно успявам да уловя и прекъсна навреме. Не ме боли, когато съм в тези моменти, както виждате никак зле не ми е настроението, ама пък не ми се иска само с тая честота да се движа. Кога забравих, че и без това невинно, безценно, случайно превключване душата ми може да се чувства добре. Реших да взема инициативата в свои ръце и сама да взема решение радио ли да ми се върти в главата или едно кълбо от искрящи енергийни честоти. Второто ми звучи по-вълнуващо, пък и да си призная и по-живо, а на мене ми се живее.
Ще ставам, че си погледнах чашата и ми се струва прежадняла от известно време, а на мен устата ми е пресъхнал кладенец. Бягам да се наслаждавам на момента си аз. Съветвам ви и вие да се насладите на вашия.