силата на сърцето

Рисувам образа от главата си, но не виждам нарисуваното. Безцветният молив в ръката ми не ми е нужен. Той не ми помага. Гола съм. Не мога да намеря молива си! Уплашена се лутам сред тълпа от лъжи и измами. Бягам край тях, но оставам незабелязана. Търся утеха. Залъгвам ли себе си? Кого търся? Молив ли ми липсва или обич? Белият лист измачкан в джоба ми … хиляди пъти съм рисувала върху него, но не виждам рисунките. Измачкана и изхабена е и душата ми от хилядите пъти, в които съм вярвала, но … не спирам да вярвам. Нека посивее душата ми – тя пак ще стане бяла, защото вярата и надеждата ми не увяхват.