силата на сърцето

Рисувам образа от главата си, но не виждам нарисуваното. Безцветният молив в ръката ми не ми е нужен. Той не ми помага. Гола съм. Не мога да намеря молива си! Уплашена се лутам сред тълпа от лъжи и измами. Бягам край тях, но оставам незабелязана. Търся утеха. Залъгвам ли себе си? Кого търся? Молив ли ми липсва или обич? Белият лист измачкан в джоба ми … хиляди пъти съм рисувала върху него, но не виждам рисунките. Измачкана и изхабена е и душата ми от хилядите пъти, в които съм вярвала, но … не спирам да вярвам. Нека посивее душата ми – тя пак ще стане бяла, защото вярата и надеждата ми не увяхват.

В ТЪРСЕНЕ

Нелепа грешка.

Самота.

Избягал призрак без душа.

Безцветен блясък през нощта,

а не можеш да достигнеш до целта.

Желание за обич сладка,

но солено е в устата ти.

Златен пясък разсипва се в морето

с едно желание за истинска печал.

Преливащо сърце от обич

ала излива се в бездънна яма.

Съмнения заплитат се в лицето

и бялото бледнее в пустота.

Сивотата обгръща светлината,

която малка е, но пак я има.

В търсене на незапълващото у човека

с мисли за красиви дни.

Поглеждайки небето недостижимо

с една едничка мисъл във ума,

човекът с дупки във очите

потегли търсейки душа.

РАЗБИТО СЪРЦЕ

Цветни дъги задушават те силно.

Потребности малко, но в шепа държиш.

Прилив на глухо мълчание.

Вкочанен си, но под топлия дъжд.

Капчици малки заливат те целия

и давиш се, защото се боиш.

Прехвърчат листа, прахът те шиба в лицето,

а ти не бягаш – там си стоиш.

Като от картина всичко си пасва,

като от вълшебна приказка блести и блести.

Безчувствено докосване.

Заслепен от небесното чудо,

минават през пръстите капчици дъжд.

Цветовете топят се и стават един,

картините пръсват се тихо…

Дишаш отново без нищо задушен

и палиш безпомощно.

Опитваш се да запълниш дупката вместо сърце,

потегляш  болезнено по отъпканото шосе.