РАЗБИТО СЪРЦЕ

Цветни дъги задушават те силно.

Потребности малко, но в шепа държиш.

Прилив на глухо мълчание.

Вкочанен си, но под топлия дъжд.

Капчици малки заливат те целия

и давиш се, защото се боиш.

Прехвърчат листа, прахът те шиба в лицето,

а ти не бягаш – там си стоиш.

Като от картина всичко си пасва,

като от вълшебна приказка блести и блести.

Безчувствено докосване.

Заслепен от небесното чудо,

минават през пръстите капчици дъжд.

Цветовете топят се и стават един,

картините пръсват се тихо…

Дишаш отново без нищо задушен

и палиш безпомощно.

Опитваш се да запълниш дупката вместо сърце,

потегляш  болезнено по отъпканото шосе.